България е красива и няма спор, че природата ни е невероятна. Не можем да възприемем природата без животните в нея. В тази страница ще обърнем внимание на животните, които са заплашени от изчезване в България и са записани в Червената книга, съдържаща списък с изчезващи, застрашени или изчезнали вече биологични видове.
В България са установени 409 вида птици. Под защита са 327 вида. В Червената книга са включени 100 от тях, част от които са:
Дължината на тялото на черния щъркел в 95-100 cm.
За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живее в тихи вековни гори, като строи гнездото си на някое голямо дърво.
Менюто е съставено основно от риби,бозайници, влечуги, мекотели, насекоми и др. Ловуват като нагазват в плитка вода и хващат своята плячка с дългия си клюн.
Скалният орел е с дължина на тялото80 – 93 см. Храни се с разнообразни дребни животни, но предпочита лалугери и сухоземни костенурки, които разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали. Лови и врани, кеклици, зайци, лисици, змии и др.През зимата се изхранва и с трупове на животни. Обитава скали в близост до открити пространства.
У нас обитава подвида южен белогърб кълвач. Той е “среден на ръст” – достига 25 см. Най-често този вид се среща в старите иглолистни гори.разпознава се по силния крясък “кик-кик”, който издава. Храни се основно с насекоми. Този вид е рядък жител на парка. Обитава старите букови и буково–елови гори в парка. Над 1% от световната популация на този подвид се опазва в Централен Балкан. Включен e в Червената книга на България.
В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като:
Златката е дребен хищник от семейството Порови. Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40-58 см., теглото и е около 2 кг., а опашката е дълга 17-26 см. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Храни се с мишевидни гризачи, зайци, птици, катерици, а понякога дори и таралежи. Също така яде и меда на дивите пчели, както и някои горски плодове.
Кафявата мечка е най-едрият хищник в България. Мечката е зависима от местообитанието си – тя има нужда от покоя на дивите гори. В България – в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, живеят около 800 мечки, които са ядрото на Южноевропейската популация на вида. Националният парк и околностите му предлагат най-добрите условия за живот на мечката у нас и приютяват около 200 животни.
Дивата котка е дребен хищник от семейство Котки. Дължината ѝ е от 45 до 80 cm (91), височина до 43 cm, опашка 29-34 cm, тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата. Черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Изчезнала е и европейската норка. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни – риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон. Породите домашни животни и сортовете културни растения са продукт на изкуствения (а не на естествения) отбор и не са обект на опазване от Световния съвет за защита на природата.
В Червената книга са описани 2 земноводни (алпийски тритон и сирийска чесновница) и 13 влечуги. Част от защитените видове са:
Смокът мишкар достига дължина до 1,8 m, Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца.
Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти. Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.
Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина. В България се среща подвидът Източна шипоопашата . Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.
