Многогодишно водно растение с пълзящо коренище. Стъбло не се развива. Листата плаващи по повърхността на водата или стърчащи над нея, петурата яйцевидна или кръгла, дълбоко остроизрязана в основата, целокрайна, отдолу червеникава. Цветовете 6–20 cm в диаметър, слабоароматични. Венчелистчетата многобройни, бели, целокрайни. Плодът полукълбеста до яйцевидна кутийка. Цв. VI– IX, пл. VII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Обитава блата, езера и бавнотечащи води. Мелиоративни мероприятия, провеждани повече от век, непостоянният дебит на реките, замърсяването на водите, активната туристическа дейност са довели до унищожаване на много от известните в миналото находища. Сега видът съществува в защитени територии, рибарници и отводнителни канали, съхранили отчасти естествената водна растителност.
Черноморско крайбрежие (р. Ропотамо, Аркутино блато, устието на Камчия, Шабленско езеро), Североизточна България (ез. Сребърна, рибарници при с. Нова Черна), Дунавска равнина, Тракийска низина (разливите на р. Марица). В миналото известна за Тунджанска хълмиста равнина (край Ямбол), Знеполски район (Драгоманско блато), Родопи (Зап. – бившето Баташко блато); до 200 m н. в.
Европа, Югозападна Азия и Северна Африка.
Засушаване на климата, загуба/деградация на хабитата в резултат на пресушаване и замърсяване на водоемите, агресивно развиващия се воден туризъм.
Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида попадат в границите на природен парк „Персина“, резерватите „Ропотамо“ и „Камчия“, поддържаните резервати „Сребърна“ и „Вельов вир“, защитените местности „Шабленско езеро“, „Калимок – Бръшлен“, „Блатото край с. Малък Преславец“, „Стамополу“, „Мъртвицата“, „Злато поле“ и др., както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходим е мониторниг на състоянието на популациите, изграждане на малки басейни, възстановяване на някои дунавски блата.